@article{AndreevaSabev2025, title = {Ефектът На Лексикалната Честотност И Типа Морфема Върху Регресивната Асимилация На Българските Обструенти По Признака Звучност (The Effects Of Lexical Frequency And Morpheme Type On Anticipatory Voice Assimilation In Bulgarian Obstruents)}, author = {Bistra Andreeva and Mitko Sabev}, url = {https://www.balgarskiezik.eu/p-2025/0_0_25_BISTRA%20ANDREEVA,%20MITKO%20SABEV_357-369_BG.pdf}, year = {2025}, date = {2025}, journal = {БЪЛГАРСК ЕЗИК, ПРИЛОЖЕНИЕ / BULGARIAN LANGUAGE, SUPPLEMENT}, pages = {357–369}, volume = {72}, abstract = {Настоящото изследване разглежда връзката между честотността (предсказуемостта) на езиковите единици и регресивната асимилация на обструентите по признака звучност в българския език. Въз основа на данните от речеви корпус и езикови модели на ниво словоформа изчисляваме стойността на изненадата на думи с краесловни съгласни /t/, /ʃ/ и /x/ в състава на формообразуващи и словообразуващи морфеми. Чрез смесен линеен модел (LMM) анализираме как предсказуемостта, звучността на следващия обструент и типът морфема влияят върху реализираната звучност на съгласните. Резултатите показват, че езиковата предсказуемост влияе върху прецизността на артикулацията, като модулира степента на регресивната асимилация в зависимост от морфологичния контекст. Установяваме, че обструентите в по-малко предсказуемите думи се произнасят с по-прецизна артикулация, отколкото обструентите в по-предсказуемите думи, особено в състава на словообразуващи морфеми. Това подчертава комплексната динамика между информационната плътност, морфологията и артикулационния процес, което може да даде основа за по-нататъшни изследвания в областта на фонетиката и фонологията.